Погребват Аспарух и Кубрат във Велико Търново

    

Мощите на петимата български държавници кан Кубрат/632-660 г./, кан Аспарух /660-701 г./, цар Ивайло /1277-1280 г./, Михаил Шишман /1323-1330 г./ и цар Георги Тертер /1280-1292 г./ ще почиват в църквата "Св.40 мъченици" във Велико Търново, съобщиха от НИМ.

При препогребването на цар Калоян в църквата "Св. 40 мъченици" - филиал на Националния исторически музей във Велико Търново през м. април т.г., много хора изказаха пожелания храмът да се превърне в мавзолей на българските средновековни държавници.

В изпълнение на това пожелание директорът на НИМ Божидар Димитров командирова в Украйна експедиция, ръководена от доц. Пламен Павлов от Университета във Велико Търново, където руски археолози отдавна бяха открили погребенията на българските владетели кан Кубрат /632-660 г./, кан Аспарух /660-701 г./ и цар Ивайло /1277-1280 г-/.

Тримата български владетели са били погребани съответно край Полтава, Малая Перешчепина и Исакча.

Друга експедиция донесе от Македония пръст и пепел от изтлелите кости на българския владетел Михаил Шишман /1323-1330 г./, загинал в битка край Кюстендил и погребан в църквата "Св. Георги" в село Старо Нагоричане, Кумановско.

Пепел и пръст са взети и от гроба на цар Георги Тертер /1280-1292 г./, чийто гроб бе открит преди известно време край средновековния град Червеи, Русенско.

Мощите на петимата владетели са положени в мраморни ковчежета, които ще бъдат положени в големи мраморни саркофази в църквата. Кметът на Велико Търново г-н Румен Рашев ще финансира устройството на саркофазите и надписите върху тях.

Денят, в който мощите на петте български държавници ще бъдат препогребани с полагащите им се държавни и религиозни церемонии, ще бъде уточнен допълнително и съобщен на медиите.

С този акт ще бъде оказана почит на всички висши средновековни български държавници, чиито гробове са известни на историческата наука с изключение на мощите на цар Самуил, намиращи се в Гърция и чието препогребване е обект на продължаващи преговори с гръцката страна.

Националният исторически музей се надява, че християнска Гърция не би оставила костите на един християнин като цар Самуил без християнско погребение, съобщават от НИМ.