5 руски филма претенденти за "Оскар" на 12-ия Международен София Филм Фест

    

Последният филм на Никита Михалков "12", който бе удостоен със специален "Златен лъв" на фестивала във Венеция 2007 и е сред номинациите за чуждоезичен "Оскар" ще бъде руската гала вечер на 12-ия Международен София Филм Фест.

Лентата разказва за съдбата на чеченско момче, обвинено в убийството на баща си. Тя ще бъде представена лично от големия властелин на руското кино Никита Михалков, който е специален гост на фестивала и ще получи Наградата на София на Столичната община за цялостен принос в киноизкуството.

Само през първата седмица от излизането си на екран най-новият филм на Михалков събра 2 милиона долара приходи от продадени билети. Той е сред 5-те филма, претенденти за "Оскар" за чуждоезичен филм заедно с историческия блокбастър "Монгол" на Сергей Бодров-старши, който също ще бъде сред гала премиерите на тазгодишния международен София Филм Фест.

Сергей Бодров-старши е друга голяма фигура на руското и световното кино. Филмът му "Кавказки пленник" (1996) е с номинация за "Оскар" за чуждоезичен филм. Над сценария на "Монгол" той работи отново с Ариф Алиев (с когото създават и "Кавказки пленник") на базата на историческите трудове на Лев Гумильов.

Филмът е заснет на монголски език като в основно място на действието се превръща Монголия, тогава китайска провинция. Главен художник на "Монгол" е световноизвестният Даши Намдаков, чийто работи са представяни в най-големите световни галерии и музеи, а негови скулптури са част от личните колекции на руския президент Владимир Путин и други световни лидери.

Оператори на филма са Сергей Трофимов ("Дневной дозор", 2004 и "Ночной дозор", 2006) и холандецът Рогиер Стофер, снимал "Перото на Маркиз дьо Сад" (2000) и носителят на "Оскар" за чуждоезичен филм "Характер"(1997), показван в рамките на София Филм Фест.

Още преди излизането си на екран "Монгол" е обявен за един от най-мащабните кинопроекти с многомилионен бюджет, който по-късно възлиза на 15 милиона евро. Лентата е копродукция на Русия, Германия, Казахстан и САЩ и беше представена на кинофестивала във Венеция тази година.

Тя разказва за ранните години на основателя на Монголската империя Чингис хан, когато той все още не е тиранин. Филмът проследява превръщането на малкия Темуджин от момче в мъж. Благодарение на силната си воля за живот и подкрепата на любимата жена нещастният сирак става велик войн.

"Прости неща" ("Простие вещи", 2007) е първата самостоятелна лента на Алексей Попогребски след съвместния му дебют с Борис Хлебников "Коктебел"(2003), който беше представен в конкурса на 8-ия международен София Филм Фест през 2004. Филмът разказва за изпълнения с трудности живот на лекаря-анестезиолог Сергей Маслов (Сергей Пускепалис), на когото в един прекрасен ден изведнъж се изсипват всякакви нещастия.

"Прости неща" е безусловният победител на 18-ия фестивал "Кинотавър" в Сочи. Филмът получава общо 6 награди: за най-добър филм, сценарист и режисьор, за актьорската работа на Сергей Пускепалис (най-добра роля) и Леонид Борневой (специален диплом за безценния принос към руското филмово изкуство), както и наградата на руските критици.

Филмът е отличен и с 4 награди на фестивала в Карлови Вари - отново за най-добра мъжка роля на Сергей Пускепалис, както и с наградите на икуменическото жури и на ФИПРЕССИ. Режисьорът Алексей Попогребски ще бъде член на Международното жури на 12-ия София Филм Фест.

Трилърът на Алексей Балабанов"Карго 200",  също ще бъде представен на международния София Филм Фест през март. Действието в новата лента на режисьора на "Брат", "Брат 2" и "Война" се развива в СССР в края на съветската епоха през 1984 г.

С филма си "Александра" майсторът на руския авнгард и независимото кино - режисьорът Александър Сокуров, успя да върне руското кино в конкурсната програма на фестивала в Кан. И показа, че е един от малкото съврменни кинематографисти, които са в плен на руската душа.

"Александра" е нюансиран и чувствен портрет на военния живот, в който Сокуров използва сепиа тоновете, безплодните пейзажи, примтивните условия на живот и архитектурата на страха, за да създаде една метафора на раненото човечество, борещо се да оцелее срещу лудостта на условното варварство.

Сподели във Facebook Сподели в svejo.net Коментари