Милчо Манчевски: Изкуството не се купува

    

Македонският режисьор Милчо Манчевски ще представи новия си филм "Сенки" в рамките на предстоящия "София Филм Фест". Българската публика познава почерка му като кинотворец с игралния му дебют "Преди дъжда" (1994) - отличен с над 30 международни награди, сред които "Златен лъв" от Венеция и номинация "Оскар" за най-добър чуждоезичен филм. През 2002 г. пак на "София Филм Фест" той представи и лентата си "Прах".

***

Разкажете ни нещо повече за "Сенки", освен това, че е "филм за секса и смъртта"?

Милчо Манчевски: Ще трябва да го видите, за да научите нещо повече. Това е старомодна, бавно развиваща се психологическа драма за млад лекар, на когото сред среща със смъртта започват да се явяват някои хора. "Сенки" се опитва да влезе с взлом в съзнанието, да разруши някои табута, да ни срещне със страха от самите нас. В същото време, филмът е забавно приключение, той плаши, вълнува, любовта и сексът са център в търсенето на главния герой.

А не смятате ли, че днешните хора предпочитат да гледат лековати комедии, а не сериозни драми за нещо толкова плашещо като смъртта?

Някои предпочитат леки комедии, други сериозни драми. Смъртта винаги е присъствала в голямата литература, от Библията до Шекспир и Кърт Вонегът. Важно е как се подхожда към даден жанр, какво извличаш от него, а не дали е комедия, мюзикъл, трагедия или уестърн. Аз ценя добрите комедии, защото е трудно да се направят, а и имат голям подтекст. Но не харесвам филми, които подценяват моята интелигентност като зрител, които се правят с единствената цел да се спечелят лесни пари. Животът е прекалено кратък, за да го прекарваме в правене или гледане на лоши филми. Аз правя филми за теми, които ме интересуват и впечатляват, а не от егоистична и меркантилна гледна точка.

Каква е формулата на един успешен филм тогава - голям бюджет, известни актьори, добър режисьор, жанр?

Със сигурност не е размерът на бюджета. Това е погрешно схващане, защото парите не могат да купят всичко, особено пък теб и сърцето ти. Често кинаджиите се вманиачават от размера на бюджета, просто, защото са алчни. Вярно, киното е скъпо изкуство. За съжаление, са необходими пари, техническо оборудване, хора, его, умение да управляваш. Това, което е най-важно, е качествен екип от креативни хора (оператор, монтажист, композитор, актьори), добър продуцент и най-вече: режисьор с визия и въображение, който да съумее да пресъздаде идеята си на екрана. Без визия, отдаденост и игра - няма красота.

В повечето случаи експерименталното кино е обречено да се гледа от малка аудитория. Какви са добрите и лошите страни?

Няма лоша страна. Важното е, че се прави качествено изкуство. Може да не се гледа от много хора, но артистът не се вълнува от това. Неговата работа е да създаде искрено и силно изкуство. Обществото трябва да направи така, че хората и най-вече младите да могат да имат достъп до тази красота и да є се насладят. Разбира се, всички са свободни да гледат слаби и безсъдържателни филми. Но трябва да имат информация и за стойностното и задълбочено изкуство.

По-лесно ли се правят копродукции или причината е основно финансова?

Копродукциите са добро нещо, защото е микс от различна кръв, националности, култура, стил на правене на кино и бизнес. Всички тези различни хора си помагат взаимно, учат се един от друг, за да създадат едно красиво произведение на изкуството. Вярно, че е и по-лесно да се намерят пари за филма. От друга страна обаче, работата с хора с различно его, с бюрокрациите в отделните държави, може да се окаже и доста трудно начинание.

Спечелихте "Златен лъв" във Венеция, били сте номиниран за "Оскар", коя обаче е най-скъпата ви награда?

Вярно е, печелил съм награди в различни дисциплини - за експериментално кино, музикални клипове (статуетка на MTV за видеото "Tennessee" на Arrested Development), игрални филми (над 30 награди, включително "Златен лъв" и номинация за "Оскар"). Но най-скъпата ми награда е свободата, която си спечелих чрез този професионален успех. Вече мога да избирам с кого да работя, какви проекти да правя, не трябва да съм лицемерен спрямо изкуството и живота ми.

А смятате ли, че наградите "Оскар" наистина оценяват стойностното кино или всичко опира до големите пари и компании?

Тези награди са начин имиджовата индустрия да излъска имиджа на самата себе си в очите на света. Както и да се рекламират филмите през изминалата година. "Оскарите" в повечето случаи нямат нищо общо с качественото кино.

Имали сте възможността да работите за Warner Bros, но сте напуснали, както и за 20th Century Fox, но от там пък са ви уволнили. Защо - трудно ли се работи с големи компании?

Защото те нямат концепция за интелигентна и артистична работа, нямат респект към изкуството. За тях то е нещо, което могат да купят с пари и оковаващи свободата договори. За мен творчеството е над парите. То не може да се купи, както не може да се купи дете. Децата и изкуството не се продават и купуват. Холивуд е подходящо място за хора, които се интересуват от печелене на пари. Но не може да предложи нищо повече - нито интересни личности, нито креативност.

Твърдите, че "във филмовата индустрия има прекалено много хора с морал на амеба"...

Да, лицемерието властва във филмовия бизнес. Смешното е, че тези хора с многото пари и власт, всъщност водят мизерен и нещастен живот.

Какво е бъдещето на Балканското кино?

Не знам. Но ако иска да има бъдеще, по-добре да започнат да се правят силни, честни и хапливи филми със самочувствие и хъс.