|
Графики на Марк Шагал (1897-1982) показва Националната галерия за чуждестранно изкуство (НГЧИ). В "Нова зала" в галерията публиката ще има възможност да се запознае с две колекции от художествени творби на световни майстори от фонда на НГЧИ. Експозициите "Графични творби на Марк Шагал - линия, слово, цвят" и "Ролан Удо - живопис" ще бъдат открити днес от 18.00 ч., съобщиха организаторите. Колекцията на Шагал се излага за първи път и включва девет творби на автора. Няколко от произведенията са от библейския му цикъл, върху който той работи от 1954 до 1967 годината. Галерията притежава и една творба по романа "Мъртви души" от Гогол. Лириката в представените стихове на Марк Шагал и Блез Сандрар естествено обогатява духа на произведенията от камерната колекция, отбелязват от галерията. Изложбата "Ролан Удо - живопис" включва 38 работи и се показва като цялостна колекция за първи път от 10 години. Тя е посветена на 110-годишнината от рождението на художника. НГЧИ притежава значителна колекция от негови творби, каквато едва ли съществува в друго музейно пространство. Част от картините са изложени в самостоятелна зала от постоянната експозиция и са добре познати на зрителите. Сега, повече от две десетилетия след основаването на галерията, могат да се видят и останалите работи от фонда, които вече са реставрирани. Изложбите са организирани съвместно с Френския културен институт в София в рамките на програмата, посветена на Международния ден на франкофонията - 20 март. Марк Шагал - един от най-забележителните художници на 20-и век, би могъл да бъде наречен и приказен поет на реалността. Неговото уникално, неподлежащо на квалификации творчество, прекрачва граници и правила, стилове и направления и остава актуално и вълнуващо и сега, според познавачи. Шагал е роден в град Витебск, Русия, през 1887 година. Културата на неговата родина, неговото детство и революцията, първата му любов оставят трайна следа в творчеството му, въпреки че в по-голямата част от живота си твори в Париж и в други градове на Франция и света. Неговият еврейски произход и непрекъснатият контакт с две големи европейски култури допринасят в голяма степен за своебразието на изкуството му. В Русия за кратко е студент на световноизвестния сценограф и балетмайстор Леон Бакст. През 1910 г. за пръв път посещава Париж, където се потапя в живота на интелектуалните среди, сприятелява се с поета Блез Сандрар и живее в "Ла Рюш" с Модиляни, Сотин, Леже и Липшиц. Парижката бохема, както и способността му по свой начин да пресъздаде стилистичните особености на кубизма и сюрреализма го правят уникален, неподражаем и подкупващо чаровен. Шагал вълнува с детската си душевност, с чистота и неподправеността при пресъздаването на преживяното. Неговите картини не събуждат почуда - защо някои от къщите са обърнати, защо влюбените двойки летят, защо магаретата приличат на хора и петлите кацат по главите им. Колоритът в творчеството му е звучен, мелодичен и безкрайно богат не само в картините, но и във витражите в църквата в Аси и катедралата в Мец, смятани за връх в неговото творчество, припомнят специалистите. Френският художник Ролан Удо (1897-1981) завършва Училището за декоративни изкуства в Париж и в началото работи в областта на сценографията заедно с Леон Бакст. Живописното му дело се оформя между двете световни войни. Удо, наред с Брианшон, е най-видната фигура от групата на "художниците на поетичната реалност", изповядващи възгледа, че картината не е лабораторен експеримент, а израз на едно преживяване. "Изкуството за мен е само средство. Ако сърцето не чувства нищо, най-добрите изразни похвати остават безполезни," казва Удо. Той работи във всички жанрове със забележително майсторство, неподвластно на мимолетните моди. Основните му теми са суровият пейзаж и суровите хора на селския труд. Излъчващата се самота и сдържано драматичната тоналност, почти монохромност на част от пейзажите не само разширяват представата за неговите живописни възможности, но и задълбочават погледа към загадката на личността му, смятат експерти. БТА
|