Стари карти и модерно изкуство от Белгия се представят в София

    

За трета поредна година хотел "Хилтън" в София е домакин на единствения по рода си "Белгийски кулинарен фестивал" в България, който в това си издание се съпровожда и от поредица културни събития, сред които две изложби на галерия GreenCat, също свързани със северноевропейската държава.

Чрез двете, посветени на Белгия експозиции, организаторите предлагат, освен кулинарните преживявания, също и "храна за душата", казва Надя Манева, аправител на галерия GreenCat.

Изложбите, които ще продължат само една седмица, от 21 до 27 април, представят противоположни времена и епохи, а единствената тяхна обща връзка е културната среда, която намира своя израз в днешна съвременна Белгия - исторически карти и съвременно изкуство, които се превръщат в едно изразено цяло.

Абрахам Ортелиус и ранните картографи от Нидерландиите

Принципът на модерното картографиране открива своите корени в южните части на Нидерландиите, или Долните земи (Low Countries), съставляващи земите на днешния регион Фландрия в Белгия. Този принцип води началото си от картографа Герардус Меркатор (1512-1594).

Макар Меркатор да създава карти още от 1537 година, той постига истински пробив в областта на съвременното изработване на карти със своята карта на света от 1569 година. На нея за първи път се появяват паралелните линии, обозначаващи географски дължини, които са предназначени да подпомогнат в корабоплаването и морската навигация. Тази карта, която все още се  употребява и до днес, става известна под името "Карта на Меркатор" и е разпознаваема по своите две кълба, символизиращи света.

Меркатор изобретява също и термина "атлас", чрез който описва колекция от карти и насърчава своя най-талантлив последовател, Абрахам Ортелиус, да състави първия съвременен "Атлас на света" - "Театриум Орбис Терариум", чиито пробен отпечатък е създаден през 1570 година. 

Абрахам Ортелиус (1527-1598) и днес остава всепризнат създател на първия модерен атлас. Но той започва своята кариера като гравьор на карти през 1547 г. за Меркатор, с когото пътува из земите на Франция и Германия.

През 1570 година Ортелиус създава първите проби за своя "Атлас на света" и бързо си спечелва славата на учен-географ. Пет години по-късно е назначен за придворен географ на испанския крал Филип II.

Когато през 1590 г. Меркатор издава в Антверпен първия "Джобен атлас на света" - "Театрум", в него се съдържат две карти - на Картаген (днешен Тунис) и на френската провинция Гаскония, които ще бъдат изложени в настоящата експозиция в "Хилтън".

Това са две от най-старите модерни карти, някога отпечатвани, както и вероятно най-старинните карти, показвани някога в България.

След неговата смърт, наследството на ученика на Меркатор, Ортелиус, е прието с ревностна жажда от множество студенти и последователи, един от които е Вилем Бодартиус от Дензе (1565-1640), който по време на Религиозните войни емигрира в северните части на Нидерландиите (днешна Холандия) и става един от първите издатели на библия, написана на холандски език.

Под влиянието на Ортелиус, Бодартиус започва да експериментира в областта на картографията и създаването на градски изгледи. Признат за негов шедьовър, трудът  "Войните на Насау, 1616, Амстердам" е свързан с 80-годишната война между Нидерландиите (днешна Белгия и Холандия) и Испания, в който Бодартиус гравира над 285 изключителни карти на градове и градски изгледи.

Някои от тези карти, всички - от оригиналното издание от 1616 година, също ще бъдат включени в експозицията. За отбелязване са изгледите от градовете Гент, Бомене, Ооденарде, както и на град Аарсхот, от който произхождат и кулинарните майстори на фестивала.

Наравно с останалите шедьоври, експонат в изложбата ще бъде също и ранна карта на днешните българските земи (тогава под Османско робство), упоменати по онова време като "Панония, Дакия, Илирикум и Мизия", заедно с град Сердика. Тази карта е създадена от Ригоберт Бон (1727-1795), един от най-значимите картографи на 18-ти век и кралски картограф на френския кралски двор.

Адамава - съвременен арт колектив от Белгия

Втората експозиция, която ще се проведе по време на "Белгийския кулинарен фестивал" в"Хилтън" в София, почита един от най-изявените съвременни творчески колективи на Белгия.

Групата "Адамава" е съставена от четирима творци - Аксел Даазелере, Юрген Адиърс, Адриаан Ван Лой и Адалберт Ганс, всеки от тях със свой собствен стил и техника. Четиримата създават свои индивидуални произведения, но и работят над съвместни творби с комбинации от стилове и изразни средства, претворени в общо и уникално само по себе си произведение.

Изразните им средства са толкова разнообразни, че би било невъзможно да бъдат изчерпателно предадени. Творбите им - били те нарисувани на платно, върху метал, хартия или друг носител, най-често са посрещани с открит ентусиазъм.

Стилът на четиримата автори - абстрактен, чисто фигуративен, сугестивен във всяко отношение, или пък минималистичен за окото, но криещ в себе си неочаквани гледни точки за онези, които дръзнат да се вгледат по-дълбоко, е винаги забавен, весел и често изненадващ.

При все че и четиримата автори  в групата представляват своите собствени творчески характеристики, един от тях се откроява със творческото си многообразие. Не само като артист в сферата на визуалните изкуства, от дълги години Аксел Даазелере е отявлен и широко признат актьор в собствената си страна, участвайки с главната роля в над 15 сериала и над дузина игрални филмови продукции.

Последният му телевизионен сериал "Матрьошки" се превърна в успех на европейско ниво, показан в почти всички европейски държави, включително и в България. Вторият сезон на "Матрьошки" довежда за първи път Дазелере в България, където сериите са заснети и в които той играе и си партнира с български актьори, като Христо Гърбов.

През 2007 г. Даазелере публикува и своята първа стихосбирка. Някои от стиховете в нея са преведени на български език, а когато създава своите произведения на изкуството, авторът постоянно използва букви и елементи от кирилицата и българския език.