"Бергман и Форьо"

    

Дните на нордското кино бяха закрити на 24-ти април с телевизионния филм "Бергман и Форьо". Той е част от документалната трилогия на Мари Нирерьод за Бергман, субсидирана от Шведската телевизия.

Другите два филма - "Бергман в театъра" и "Бергман в киното" - го представят предимно в работна среда, докато тук той за пръв път допуска камерите на обетования си остров Форьо, който е негово убежище близо 50 години.

Единственият друг толкова интимен документален портрет на Бергман можем да открием в "Бергман прави филм" на Вилгот Сьоман от 1963, който проследява хронологично заснемането на "Зимна светлина".

В "Бергман и Форьо" той вече е на 88 години, повече от 60 години е посветил на режисурата и за пръв път допуска зрителите да прeминат през синята порта на къщата му, достолепно стъпила на този изолиран балтийски остров.

Посреща ни обичайната табела с надпис: "Частен дом. Пазете се от куче!", въпреки че никакво животно не е пристъпвало там, откакто Лив Улман си е тръгнала преди 30 години.

Текстът обаче ни предупреждава, че тук живее човек, който иска да бъде сам. Човек, чиято единствена компания са морето и собствените му демони.

Филмът започва с морето - онова, което пази ранимата същност на Бергман и същевременно провокира въображението му. След обилна закуска той се разхожда до любимите си места и после пише в продължение на четири часа.

Обяснава, че заради мързела и липсата на дисциплина му е жизненоважно да има дневен режим. Рядко е бил толкова откровен пред камерата, колкото с Нирерьод, макар искреността в биографичните му книги да е пословична.

Опитва се да обясни насладата от тишината, удоволствието от това да си сам. Мрака, часовниците, морето, демоните, истините, смъртта и живота са дискутираните от филма теми, досущ като в творчеството на Бергман.

Ще видим личната му филмова колекция, кадри от "Седмия печат" и "Поляната с дивите ягоди". Ще ни допусне в къщата си, за да ни обясни защо има толкова странна камина.

Четири от филмите на Бергман са получили "Оскар", но с "През опушено стъкло", режисьорът открива Форьо и това се оказва повратна точка в живота му.

Именно на това място са снимани още "Персона" и "Сцени от един семеен живот", но много по-важно е, че Бергман намира своя истински дом.

В къщата на морския бряг той говори за детството, което го е формирало като личност, за живота си, въплътен в киното и как филмовото изкуство се е превърнало в негов комфортен пристан.

Говори още за любовта, смъртта и демоните, които в крайна сметка остават най-верните му спътници.