За истината, светлината и словото: разговор със Стoян Алексиев

    

На пресконференцията по повод предстоящия концерт-спектакъл "Светлина и слово" Вие казахте, че Стефан Гечев е малко известен на българските читатели. Защо е така и какво искате хората да знаят за него?

Стoян Алексиев: Стефан Гечев е малко познат, защото в продължение на 23 години не беше публикувано нищо от него, а пиесите му не са влизали в репертоара на театрите - някъде са започвали да ги репетират, но след това са били сваляни от афишите. През 1967 г.той написва стихосбирката "Бележник", последвана от лавина от политически статии срещу него.

Тази стихосбирка беше издадена преди 10 години отново и наистина е интересно да се прочете - това са много красиви стихове, написани с дълбока мисъл, която не затормозява, а дава простор, отпушва сетивата.

Много е трудно човек да прочете стиховете от стихосбирката "Бележник" и да не се усмихне и да не му стане по-смислено. Георги Данаилов казва: "Стефан Гечев преживя цялата неблагодарност на времето и се оттегли като отшелник и оттогава започнаха да се стичат при него като на поклонение."

Когато Младен Киселов ме покани да участвам в негова постановка в Театър 199 за първи път пиеса на Стефан Гечев започна да се репетира там. Това беше началото на 1989 г., а пиесата "Процесът за установяване истината по изчезване на тялото на Исус", в която участваха Мария Каварджикова, Мариус Донкин, Николай Цанков. С всички нас тогава се случи нещо извънредно, за всеки един от нас това беше нов културен шок.

След това се запознахме със Стефан Гечев. Той излъчва нещо, което е трудно да се определи, само може да доловиш, че "човекът е висше творение" както казва Радичков. Стефан Гечев е човек, който е преживял много, става дума за човешка мощ, защото той не хитрува с творчеството си. Той самият е изпълнен с чувство за свобода, за което той самият също говори - за него има два вида свобода, вътрешна и външна.

Стефан Гечев много активно превеждаше съвременна гръцка поезия, имаше приятелства с гръцки поети и благодарение на него в края на 70-години те станаха достъпни за българските читатели. Той се занимаваше и с преводи на френските сюрреалисти и нашият концерт-спектакъл беше замислен като пътешествие с творбите на Стефан Гечев, като приключение, което пречиства. Така ние продължаваме неговия път и искаме този път да се разшири, за да могат повече хора да вървят по него.

Отзивите за спектакъла са многобройни, обаждат ми се от много места. Това за мен, казано на езика на шоубизнеса, означава "да се събудиш звезда" - ето това се случи на премиерата на "Светлина и слово". Стефан Гечев беше преоткрит за хората. На спектакъла имаше много колеги, салона беше препълнен, хората бяха въодушевени.

Актъорите, които участваха в спектакъла са изключително талантливи, някои от тях не познаваха творчеството на Стефан Гечев, но накрая не искаха репетиционния процес да приключи. Стоян и Елица въпреки многото си ангажименти също имат желанието да продължат този формат на концерта. Деси Добрева, един толкова млад творец, беше много ентусиазирана от участието си и с присъствието си допринесе за силното въздействие на концерта.

Подвластно ли е на определения творчеството на Стефан Гечев?

Стoян Алексиев: През всичките тези години много съм си говорил с него и ми е трудно да го определя и да го сложа в рамки. Интересното е, че с преводите си на гръцка поезия и френските сюрреалисти той помогна на тези нации да научат много за себе си.

Той получи ордени от президента на Гърция и след това от президента на Франция и това е знак, че ние не можем един без друг. Гърците са инициатори на това културно събитие по повод издаването на книгата на Стефан Гечев и спектакъла - концерт и това е хубаво, защото е добре да забравим наслоените в нас предубеждения относно другите държави.

"Да потърсим това, което ни сближава, защото то е много повече от това, което ни раздалечава", казваше Стефан Гечев. Текстовете на един автор трябва да стигнат до повече хора и в това има нещо много красиво. Не само музиката, но и словото трябва да се разпространява, защото така по много по-дълбок начин се представя културата на една страна.

Какво послание носи спектакълът?

Стoян Алексиев: Спектакълът трябва да бъде значим като картина, визия, монтаж и визия, но най-важното е какво излъчва и с какво чувство зрителят излиза от него. Говоря за непредубедения човек, който има само предчувствие, отивайки в театъра.

Това, което се случва в живота ни и гледаме по телевизията, има много маски и грим, а на нас ни е необходима лъчезарност. Стефан Гечев казва: "Истината е лъчезарна и вечна като слънцето." Ние забравяме какво ни дава живот, а в тази лъчезарност и вечност сме ние. Не е нужно човек да бъде философ, за да се сети за това, но тъй като често забравяме, не е лошо да има някой, който да ни припомня това.

На спектакъла искахме да насочим вниманието на хората към личността на Стефан Гечев и всеки да намери нещо за себе си.

Зрителите бяха много впечатлени и от музиката в спектакъла.

"Софийски солисти" са виртуозен ансамбъл, излъчват много красота и скромност по особено убедителен начин. Те изпълниха произведения на Бах и Бенджамин Бритън, излязаха на сцената като на Тайната вечеря и излязаха като пътешественици. Отново споменавам и Деси Добрева, която взе много присърце цялата инициатива и се включи с готовност..

Една от темите в спектакъла за истината се открояваше особено много.

Стoян Алексиев: Важно беше да покажем на хората следното: гръцката дума "скептикос" означава "мисля", от "скептоме" и от там скептик - човек, който се съмнява. Стефан Гечев казва: "Нима когато започваш да мислиш, трябва да започнеш да се съмняваш в истините?!" или "Истината е като облак, който непрекъснато мени формите и цвета си. За мен истината е лъчезарна и вечна като слънцето."

Става въпрос и за страданието - какъв път ще изберем да извървим, това може да бъде утъпканият път на познатото ни вече или пък трудният път на страдание и отговорност. За Стефан Гечев страданието е пречистващо изживяване, нещо много хубаво.

В края на откъса със селянина Тома, където Исус му се явява, той казва: "Аз не дойдох да земята да донеса мир, а меч". Това означава, че човек трябва винаги да се бори за истината и за справедливостта.