За магичното в "Правек и други времена"

    

Представяме ви откъс от книгата "Правек и други времена" на полската писателка Олга Токарчук. Романът е включен в поредицата "Световни романи" на издателство "Алтера".

"Колкото повече остаряваше чифликчията Попелски, толкова по-страшен му се струваше светът.

Младият човек е зает със собствения си разцвет, краченето напред и разширяването на границите: от детското креватче, стените на стята, къщата, парка, града, света, а после в зряла възраст идва време за мислене, за нещо още по-голямо.

Около четидесетте настъпва прелом. Младостта в своята тежест, в своята сила се мъчи със себе си.

Накоя нощ или някоя сутрин човек преминава границата, достига своя връх и прави първата крачка към смъртта. Тогава възниква въпросът: дали да слезе с гордо лице, насочено към тъмнината, или да се обърне към това, което е било, като внимава и се преструва, че това не е тъмнина, а угасена лампа в стаята.

Същевременно гледката на червената ръкавичка, която се подаваше от мръсния сняг, убеди чифликчията, че най-голямата измама на младостта е всичкият оптимизъм, упоритата вяра в това, че нещо ще се промени, подобри, че във всичко има напредък.

И сега в него се пропука резервоарът с печал, който носеше в себе си от самото начало. Чифликчията се огледа около себе си и видя страдание, смърт, разложение, които бяха навсякъде като мръсотия.

Премина през цялото Йешколте и видя кашерната касапница и престоялото месо на куките, и измръзналия просяк пред магазина на Шенберт, и малката погребална процесия, която вървеше зад детски ковчег, и ниските облаци над ниските къщички на площада, и мрака, който проникваше навсякъде и вече беше завладял всичко.

Това напомняше бавно, непрестанно самоизгаряне, в което човешките съдби, цели животи, биват хвърляни като жертва на пламъците на времето.

Когато се връщаше в чифлика, мина покрай църквата, влезе в нея, но нищо не намери вътре. Видя иконата на Богородица от Йешколте, но в църквата нямаше никакъв Бог, който да бъде в състояние да върне надеждата на чифликчията.

***
На хората им се струва, че причина за лудостта са важни и драматични събития, някакво страдание, което не може да се понесе. Струва им се, че полудява, поради някаква причина - заради изоставяне от страна на любимия, смърт на най-близък, загуба на имот, поглед в лицето на Бога.

Хората също си мислят, че се полудява внезапно, изведнъж, при необикновени обстоятелства, а лудостта пада върху човека като мрежа-капан, замъглява ума, обърква чувствата."