Издателство "Алтера" представя на българския книжен пазар романа на Джон Банвил "Морето". Авторът е познат на родната публика с романа си "Мефисто" и най-вече с изящния си стил и изчистена фраза. Той сам заявява амбицията си да придаде на своята проза такава сгъстеност и плътност на формата и значението, каквато само лириката притежава. Поради своята аристократична ирония и едва доловим черен хумор, той многократно е сравняван с Набоков. Американският писател Дон Делило нарича неговия стил "опасна проза, която тече изчистено".
Романът "Морето" на Джон Банвил е венецът на неговото творчество. С него той печели престижната награда "Букър" през 2005 г. "Морето" е един красив и тъжен разказ за силата на спомените, за мъката, загубата и любовта. Съпругата на главния герой Макс Мордън умира от рак. В желанието си да избяга от трагедията, той заминава за място, където е летувал като малък. Търсейки подсъзнателно утеха и изход, съзнанието му започва да възкресява спомени от неговото детство.
Детството в "Морето" е един свят, предхождащ обществените норми, морала и конвенционалната естетика, свят изпълнен с еротика и непреднамерена жестокост, който посвоему напомня за някои прекрасни страници от "Лолита" на Набоков. Натам сочи и майсторската дистанцирана вивисекция на характерите и маниерите. Да не говорим за еротиката на погледа - да наблюдаваш, да бъдеш наблюдаван, да надникнеш или да "гледаш до насита".
"Морето" преплита в себе си социално, митологично, еротично, детски спомен и страдание по наскоро изгубената любима жена, ежедневие и ексцес. Разказът чертае своите фигури в морето на спомените, като се създава ефектът на максимална драматичност при минималистичен сюжет.
"Морето" е третата книга от амбициозната поредица "Световни романи" на издателство "Алтера". Предхождат го "Правек и други времена" на полската писателка Олга Токарчук и "Размишления в катраненото буре" на ирландския писател Джак Харт. Сред предстоящите заглавия са: "Отделената глава" на Айрис Мърдок, "Пейзаж рисуван с чай" на Милорад Павич, "Човешкото петно" на Филип Рот, "Бял шум" на Дон Делило.
|