Автор: Тодор Бояджиев*

На около 22 км източно от град Гоце Делчев вдясно от шосето Гоце Делчев - Доспат се намира уникален културно-исторически обект, който по мнението на наши археолози представлява древно Светилище, водещо началото си някъде около петото хилядолетие преди новата ера. Това е едно от най-големите скални светилища на територията на България, а вероятно, и на територията на Европа, като е и най-запазеното като цяло у нас.

Светилището е разположено на три хълма на около 2 км. над село Долно Дряново отдясно по пътя за Доспат. Приблизителните координати на централния хълм са 41° 35' 44'' N и 23° 55' 02'' E.

На територията на Светилището са разположени десетки каменни обекти (фигури), изобразяващи човешки профили, фигури на животни и земноводни - змии, риби, костенурки и други. Някои от обектите са със значителни размери. Преобладаващият брой фигури са съставени от съчленени по тройки елементи и са ориентирани в посока близка до оста изток-запад, малка част - по оста север-юг, а тези, които не са по посочените оси, най-често са разрушени, най-често поради ерозия. Комплексността на композициите, качеството и вида на съчлененията, както и строгата им пространствена ориентация, позволяват да се предположи, че голямата част от фигурите вероятно са с изкуствен произход.

Светилището е практически в центъра на областта от Родопа, от която са основните източници на българския народен епос, известен като Веда Словена и частично издаден в края на 19-ти век от Стефан Веркович. Посочената локализация е факт, който тривиално се проверява на географска карта.

В последните две години Светилището е системно атакувано от иманяри. Ръководствата на Окръжния исторически музей в гр. Благоевград, Националния исторически музей, Археологическия институт при БАН, както и катедра "Археология" при СУ "Св. Климент Охридски" са информирани за случилото се. При направените от специалисти-археолози огледи изрично беше отбелязано, че "разкопките" са работа на хора с добра квалификация, интересуващи се единствено от предмети от благородни метали. В същото време по-голямата част от намиращата се в изкопите ценна керамика, имаща значителна историческа информативност, е унищожавана.

За съжаление, в последно време иманярските набези не само не отслабват, но и вече се прилагат взривни методи, водещи до разрушаване на фигури.

Необходимо е да се вземат спешни мерки за охрана и опазване на Светилището при село Долно Дряново като неоценимо национално културно и историческо наследство.
Необходимо е срочно да се направят квалифицирани физични и геоложки проучвания с прилагане на подходяща специализирана апаратура и методики поне на централната тройка хълмове. Желателно е тези проучвания да предхождат археологическите разкопки.

Поради евентуалната връзка на Светилището с българския епос Веда Словена в района следва да бъдат направени и сериозни етнографски и лингвистични изследвания.

След съответните проучвания, разкопки, консервация и подходяща подготовка Светилището при село Долно Дряново би могло да се превърне в един от най-атрактивните обекти за културен туризъм на Балканския полуостров.

Подробности за Светилището могат да бъдат намерени тук и тук, а други снимки - тук.

* Автор на снимките: Тодор Бояджиев